След малко приключваме и последното събитие за годината. Изложбите се оказаха много плодотворни за нови познанства с хора, които се вълнуват от темите и нуждите, с които се занимаваме.

За съжаление от галерията не искаха да им се моткаме там и не можахме да си посрещаме посетителите, но в петък нахално останах известно време. За три часа се запознах с пенсионирана възпитателка работила навремето 20 години в детската градина в Столипиново, с млада двойка от Столипиново, които много искат да се включат в инициативи с изкуство и култура в квартала, с наскоро започнала млада учителка в малцинствено училище в София, която се опитва да разчупи системата и ни покани да развием заедно инициативи там.

Направи ми впечатление, че и младата двойка от общността и пенсионираната учителка, подтикнати може би от темата на Том ІV, ми заразправяха как хората в квартала гледат винаги да ти направят някое дребно добро. Учителката ми даде пример, че като си взимала кафе някъде там на улицата, забелязала, че жената винаги й слагала половин лъжичка отгоре. Когато благодарила за това, жената казала „Разбира се, за муалимата винаги! Нали вие сега цял ден нашите деца ще учите!”

(„Муалим” знам от арабски, че означава „учител”.)

Ето това е четвъртият том на Дувармузей – ново допълнение за пловдивската изложба, което нямахте възможност да видите в София.

Вчера поставяхме плакатите-монументи “Аллах разъ олсун” на пет места в махалата, с помощта на редица приятели! Това са мемориали за постиженията на общността тази пролет, когато десетки местни инициативи подпомагаха бедстващите семейства с дарения от храни.

Покрай предварителните разговори за поставянето на плакатите, и по-общо за смисъла на изкуството и арт-намесите, се завъртат редица нови познанства и може би бъдещи партньорства в инициативи за Столипиново! Започват с минута мълчание, последвана от “Много е хубаво това което го правите.” И често – “А може ли да направим…”

Така например, със стопанина на покрития пазар в Столипиново се оформи идеята за приемна на медията Филибелилер при него, в която хората, които не ползват интернет да могат да се свързват с вестника на квартала. Така че с последните остатъци от бюджета на “Дувармузей” отпечатах информационна табела за приемната и седмица по-късно я поставихме под неговата “Балканска скара”. 🙂

Изложбата в София e един вид преглед на работата ни, но ще покажем и изцяло нови неща – от този месец! Например намесата Дувармузей Том ІІІ: “Служба Чистота – Столипиново”. Познайте за какво става дума?

А ето и отговора на оранжевата загадка: опит да “направим ценни” (както се изразиха местните) тия момчета, които събират боклука на домакинствата срещу 50 ст. Невидими за външния поглед, те покриват целия квартал, но е много трудно да ги локализираш. След няколко седмици на чести посещения, успях да говоря лично с четирима от тях и да осигуря седем с персонализирани с “бойните им имена” тениски-“униформи” на Чистота – Столипиново.

Беше голяма радост! И малко сърдене, че буквите не били главни. А изложбата в Гьоте от утре ще е обновена с кратко видео на един от тях.

На 29-ти, вторник отваряме първата си изложба в София, и то не къде да е, а поканени в Гьоте, немския културен институт!

Заповядайте от 17:30 натам и си носете маските. Ние ще бъдем наоколо и ще можем да си полафим (а по-късно и да пийнем в парка).

Ще покажем по нещо от всичките си проекти от 2018 досега – Пляс, Слушай сега, чоджум, Красотата, която споделяме, Дувармузей Том І – както и най-новите инициативи, част от Дувармузей, които в момента се готвят!

Нашето онлайн магазинче е открито! Разгледайте и бъдете първите клиенти на “Моднa Къща Карашък”. И споделете с приятели! Всичко е ръчноправено от две жени от кв. Столипиново. Нека посадим семето и да видим дали ще разцъфти!

С много пот и усилия съставихме с Янка и с помощта на Б. покана на турски за откриването утре на изложбата ни, Дувармузей, Том І: “Ръчно правени”. На местния диалект известен като “милетчи”, за да е по-лесно на съкварталците й, към които беше насочена.

Беше сложен процес! Аз обяснявах за какво става дума, чудех се как би могла да си представи обръщането към едни непознати хора, дето не са част от нейния живот.
– Аха – каза тя – това е като ачълъшма, като нов магазин като почнеш!
Сега трябваше да се досетим какво означава “ачълъшма” на български. Намерихме думата – “откриване”!

Следващата стъпка: та какво Янка да сподели с тези непознати (и познати)? Изведнъж всички тия неща и на мен ми се струваха много мъгляви и неясни. Не знаех как да ги обясня на Янка, но тя се вдъхновяваше: “Да, да, да, колко е ‘всичко’ това… как ‘цялото’….”! Понякога не знаеше думите за неща, които ми описваше по заобиколен път, като абстрактни процеси, за да им търсим името. Какво е това “всичко” и т.н.

След като измислехме какво искаме да кажем на български, Янка трябваше да ги обърне на турски, но понеже може да пише само с български букви (това беше учила някога в училище, до шести клас), диктуваше на снаха си, Б. Тя, като по-млада, знаеше турската азбука от чатене по телефона и ползване на интернет.

В следваща стъпка пък обръщахме обратно на български, за да видя и аз дали значението междувременно не е избягало някъде другаде.

И така, написахме колкото и както можем. Както Янка каза със смях – “[Абе ние] Пет думи казваме, [пък] една пишем!” Но мисля че се получи нещо, а и тримата научихме много повече от 1000 думи в тоя процес!

Ето го на милетчи и с обратния превод на български:

Hoşgeldiniz! Seviniyos ani geldiniz bizim açılişımiza „Еlde işlenmelere”.
Добре дошли! Радваме се, че дойдохте на нашето откриване „Ръчно изработено”.

Bünları biz örüyos Minka Fatmiş. Hana ve Kolyo bize yardım ediyo açılışa.
Ние, Янка и Мария, оплетохме тези. Хана и Кольо ни помогнаха за откриването.

Biz uraşıyoz gösterelim böyle güzellikleri okumamış insanlarında yapabildiyini. Akıl ve istek gerek.
Постарахме се да направим тези красиви неща, за да покажем че и неграмотните хора можем да направим всичко. Иска акъл и желание.

Biz teşşekür ediyos Hanayla Kolyoya bu kariyeri yürüttükler için. Bizi için önemli çünkü bu iş zakonno.
Много сме благодарни на Хана и Кольо, че ни помогнаха да направим стъпка напред в кариерата. (Янка го вмъкваше това при всяка възможност, много държеше да го каже.) Най-важното за нас е, че е нещо законно.

Buyrun gelin. Başlayo salıdan ot 6 ças.
Заповядайте. От вторник, от 6 часа.

Biz üraşıyos bügözel renklerle sizdısizin yaptıklarnızla yapabilirsinis danada gözel şeyler.
Ние се старахме много да направим тези красиви неща още по-красиви, надяваме се и вие да направите по-добре това, което можете.

Том ІІІ на Дувармузей ще бъде на репортажни клипове за махалата, които правим съвместно с Филибелилер и други местни ентусиасти.

Репортажите ще показват дебати в махалата, които са важни за местните жители. От наша страна съдействаме по техническата част: най-вече монтажът, финалната режисура и рекламата.

Първият клип е на Исмаил Шериф и е вече готов.

Заснет е с телефона, в продължение на един ден, но и след проучване продължило почти седмица. Мен лично Исмаил ме изненада със страхотен драматизационен усет, раздвиженост и чувство за ритъм!

Надявам се, че ще ви хареса! Към видеото Исмаил написа и цяла статия.

[Допълнение: В края на крайщата репортажите не потръгнаха, но това клипче все пак участва в Том ІІІ, чиято тема ограничихме до дискусията за боклука в квартала.]