След малко приключваме и последното събитие за годината. Изложбите се оказаха много плодотворни за нови познанства с хора, които се вълнуват от темите и нуждите, с които се занимаваме.

За съжаление от галерията не искаха да им се моткаме там и не можахме да си посрещаме посетителите, но в петък нахално останах известно време. За три часа се запознах с пенсионирана възпитателка работила навремето 20 години в детската градина в Столипиново, с млада двойка от Столипиново, които много искат да се включат в инициативи с изкуство и култура в квартала, с наскоро започнала млада учителка в малцинствено училище в София, която се опитва да разчупи системата и ни покани да развием заедно инициативи там.

Направи ми впечатление, че и младата двойка от общността и пенсионираната учителка, подтикнати може би от темата на Том ІV, ми заразправяха как хората в квартала гледат винаги да ти направят някое дребно добро. Учителката ми даде пример, че като си взимала кафе някъде там на улицата, забелязала, че жената винаги й слагала половин лъжичка отгоре. Когато благодарила за това, жената казала „Разбира се, за муалимата винаги! Нали вие сега цял ден нашите деца ще учите!”

(„Муалим” знам от арабски, че означава „учител”.)

• 

•