Дувармузей

Четири тома съвместно правени намеси, 2020 г.

Представяния:
Том І: “Ръчно изработени”, онлайн, юни – юли 2020 г.
Том ІІ: “Гласът на заглушеното общество”, онлайн, април 2020 – до сега. Можете да разгледате общностната медия тук.
Том ІІІ: “Служба Чистота – Столипиново”, интервенция в кв. Столипиново, септ. – окт, 2020 г.
Том ІV: „Аллах разъ олсун!”, интервенция в кв. Столипиново, окт. – дек., 2020 г.

Томове І – ІІІ бяха представени в “Дувармузей: Изкуство на срещата”, 29. септ. – 23. окт. в Гьоте-институт, София; всички томове – в “Пролетта на Столипоново”, 25 – 31. окт. 2020 г., pLOVEdiv, Пловдив.

„Дувармузей” цели създаване на културна сцена, пространство за обмен на творческо изразяване в дълбоко изключена малцинствена общност. Създаване на културен център без център. Започва от един дувар и търси нови начини, формати и теми, чрез които комшиите да говорят един с друг, както и на външния свят.

Името „Дувармузей” отпраща към думите на един мъж от местните ни партньори. Докато още създавахме колаборативния комикс „Разкази от Столипиново / Dedikodu ma’aleden”, той настоя да го изложим на неговата къща. Месец по-късно, окачвайки скованото от него пано към външната стена („дувар” на турски) на двора си, той възкликна към комшиите: „Вижте, тука стана като Стария град – пълно с музеи!”

Дувармузей е предвиден като отворена платформа, общностен кураторски проект, в който индивидуалната работа с творци от Столипиново ще завършва с периодични намеси в публичното пространство на самия квартал. По този начин ще се създаде културна сцена в махалата и ще постепенно ще се възпитава публиката. Форматът на тези мини-проекти беше оставен изцяло отворен, за да може да се адаптира към интересите на творците от общността.

Резултатът

Пандемията и полицейската блокада на Столипиново от март до май 2020 г. промениха така предвиждания процес. И сътрудничеството и представянето на резултатите трябваше да бъдат прехвърлени до голяма степен в дигиталния свят. Ако по-рано Дуварколектив работеше в една от най-лишените части на квартала, тази година се ангажира с дигиталното публично пространство на Столипиново, което също се формираше все по-усилено. Никола си сътрудничи отблизо със самоорганизирала се група активисти, „Жители на Столипиново”, които усилено действаха заедно с други местни групи, за да осигурят по време на блокадата солидарност и подкрепа вътре в общността. „Жителите” се срещаха в ежедневни обсъждания, въпреки че отделните хора се намираха в България, Франция, Германия, Дания и другаде.

Все пак успяхме да реализираме четири Тома на Дувармузей, като публични резултати от множество взаимодействия в общността:

Том І: Ръчно правени

Изложба на ръчно плетени, както и преобразени от намерени дрехи аксесоари, от две жени в Столипиново. Въпреки че са свързани с онлайн магазина Модна къща „Каръшък”, работата по тази изложба позволи на творците да мислят върху още по- творчески идеи, които отпращат към практическата употреба на аксесоарите, но я надхвърлят.

Том ІІ: Гласът на заглушеното общество

“Филибелилер” (означава на турски “филибелии”, “пловдивчани”) е общностна медия – новинарски сайт, който групата „Жители на Столипиново” основаха в сътрудничество с Никола от Дуварколектив, като алтернатива на едностранчивото отразяване на кв. Столипиново в пловдивските и националните медии. Инициативата беше породена от въведената през март тежка полицейска блокада на квартала заради коронавируса; така също и от мотивацията да се отразява честно действителността в Столипиново, от реални членове на общността. Надеждата на активистите беше, че независимата медия ще служи като граждански щит срещу още по-сурови действия на политици и полиция.

Том ІІІ: Служба „Чистота” – Столипиново

Проблемите с извозването на боклука в Столипиново, а и другите гъсто заселени сегрегирани квартали в България е болезнена тема, както за жителите им, така и за външното обществено мнение. Медиите показват тези общности като  „мръсни” и незаслужаващи общинските услуги, които получават. В действителност, комуналните услуги в тези райони са оскъдни и общностите често се самоорганизират за да разрешат проблемите, с които трябва да живеят всекидневно.

Един важен, но недооценяван аспект към темата е услугата заплащана от жителите на Столипиново и предоставяна от бедни членове на общността, които ежедневно изнасят боклука на домакинствата срещу малка сума възнаграждение. По този начин общността издържа собствена комунална услуга и едновременно дава работа и интегрира социално онези, които не биха могли да намерят препитание по друг начин. На месец едно семейство плаща до 20-30 лв. на събирачите на смет, съвсем отделно от общинския данък смет. Тези работници транспортират домашните кошчета за боклук до отдалечените места с общински контейнери или импровизирани бунища. Най-близкото място за много семейства е на разстояние над половин километър. В Столипиново понастоящем има само пет или шест места с контейнери за квартал с много десетки хиляди население. В този проект, който в момента е все още в процес, Никола търси връзка с тези най-неуловими работници вътре в Столипиново и обсъжда с тях възможностите да бъде припознат техният принос към общността.

Том ІV: Allah razı olsun

През пролетта на 2020 г. този израз се чуваше стотици и хиляди пъти в кв. Столипиново. За Дуварколектив той се превърна в символ на невероятната самоорганизация и солидарност в общността, когато редица местни групи се зародиха, с цел да набавят храни за онези семейства изгубили всякаква възможност да сложат хляб на масата. Артистичната намеса припомня на жителите, онова което постигнаха във време на голяма нужда и пита къде още може този потенциал да ги изведе?


“Дувармузей” се реализира с финансовата подкрепа на програма „Социално ангажирани изкуства” на Национален фонд „Култура”.