„Камера обскура“ е оптическо изобретение, тъмна стая съдържаща живи отражения на света навън – обърнати с главата надолу, с хастара навън. Представяме камера обскура на душата жадуваща за последователност между толкова различни светове. Тази инсталация е рефлексия на Хана върху нашите лични траектории, уповавайки се на надеждата „за по-добър свят“.

Тъжен копнеж изпълва последните няколко години на Дуварколектив. Разговорите между нас се повтарят като ехо – „Вземете ме с вас“, „Само няколко месеца и ще се видим пак“, „Иска ми се да можех да си остана тук“ – докато пазарните сили, семейните задължения, глобалните йерархии на знанието и достъпната мобилност ни разпращат в различни посоки. Откъде ли не ни намига един „по-добър свят“ – ако само можехме да го достигнем. Идеализиране, което обаче върви заедно с разочарованието от действителността.

Дали това, от което се нуждаем и желаем, би могло да се крие в онази опасно наклонена кула от кутии от обувки и тенджери в стаята в Пловдив? Или в прашния куфар със снимки под леглото в Нюкасъл? Или в историята, за която трябва пак да разпитам баба, преди да забрави? Драги посетителю, дали и ти си преживявал това: преминаването между различни светове в търсене на нещо друго, докато същевременно се стремиш да не изгубиш себе си? Тази инсталация се опитва да скрепи несъответните реалности – една камера-обскура на картини от нашето близко и далечно ежедневие. Предлагаме ти тези деликатни мигове, както и малко бонбони от нашите баби. Надяваме се ти и твоите сенки да намерите тук малко утеха по собствените ви пътища.