Рожден ден

Тази седмица бяхме поканени на рожден ден – юбилей в махалата, но не знаехме какво да поднесем като подарък. Попитахме местен експерт по красота и бюджетно справяне с живота. Намерихме това портмоне (рожденичката, навършваща 50, има свое магазинче) и добавихме следната украса, за да го направим по-специално и красиво.

Занаяти

Вчера прекарахме време със самоука занаятчийка и предприемач. Наред с други неща, тя прави плетени гъби за баня и за миене на чинии. За многократна употреба – не ги хвърляш на боклука. Переш ги, грижиш се за тях и ги запазваш за по-дълго, произвеждайки по-малко боклук. Гъбите за миене се продават на съседи и са станали много популярни. Тя и съседите й са от Столипиново. Този тип истории са невидими за квартала, местните жители не получават признание за изобретателността си и приноса си към устойчивост. 

Тя ще ме учи да плета подобни гъби, за да мога да създам собствен бизнес сред моите съседи. Показа ми лесен пример, за да опитам да направя първата си плетена гъба за миене.

Чукур

Излезе още една тема, за нашите художнически книги. Чукурите са загадъчни и са навсякъде в Столипиново. Преливат даже и из другите части на Пловдив, но българите не ги забелязват. В махалата може да ги видиш на стени, домове, дрехи, тела …. Те са и един от най-честите графични символи в рисунките на децата, с които работим. Те ги рисуват отново и отново.

Работа в процес

На Хана са дадени поръчки за няколко декоративни работи от различни хора в Столипиново. Работите са базирани на внимателни инструкции, съвети, поправки на всеки етап. Тук може да надзърнете към нещата, които са още в процес на работа:

Услуга

Шалът, който Мила (наша приятелка българка) си поръча, е готов. Беше специално пазен докато се върнем в квартала и го вземем. Когато Мила беше показала от телефона си снимки на вида шал, който иска, те отговориха: “Да, това е модата в интернет, но има даже по-нова мода! Тук знаем и старите и новите моди!”

Имай смирение

Наскоро имахме възможност да поговорим с водещо име в партисипативното изкуството в Англия – Франсоа Матарасо. Той прави общностно изкуство с различни маргинализирани групи: в старчески домове, с психично болни, хора с увреждания и т.н. Нещо, което ни каза:

Когато съм там, се опитвам да се лиша от властта, която ми е дадена и да направя себе си уязвим. Защото има много голяма властова разлика между мен и хората, които се срещам. Дори да не съм богаташ, нито да съм служител в институцията, на мен пак е дадена власт.

Като за начало – аз съм единственият, който знае защо съм там. После, аз имам свой дом, в който мога да се прибера, имам някакви спестявания в банка. Ако поискам нещо от тях, те не могат да кажат не. Защото така е устроено обществото ни [в Англия]: когато някой от средната класа те помоли за нещо, ти просто го изпълняваш.

Затова аз полагам усилия да направя себе си слаб, уязвим. Да не давам на моите разбирания за това какво се случва да диктуват взаимодействието ни. Ще използвам дума, която е опасна, защото се интерпретира по много начини. Смирение. Опитвам се да постигна смирение. Това не е лесна цел.

Матарасо

След вдъхновяващ разговор с автора на “Неспокойно изкуство” (“A Restless Art”), специалист по общностно и партисипативно изкуство, сме осенени от множество нови и интересни идеи! Книгата е с безплатна и достъпна онлайн. Тя е безценно помагало за критично осмисляне на терена ви, набляга на важността на внимателното съобразяване с тях, уважението, смирението и слушането когато работиш заедно с маргинализирани хора.

Подарък

Подарък – нещо красиво, по единодушно решение. Може да се подобри само ако му се добавят лампички за елха! 🙂 Подари ми го едно момиче, докато играехме на “Не се сърди човече”, игра купена от бабата за 1,20 лв.